Екскурзия с много история, езера и водопади

Posted in Новини

Поредната екскурзия през месец април 2018 година на туристите от туристическо дружество „Осогово“ град Кюстендил бе в рамките само на два дни, но успяха да разгледат в Македония – Кратово, античните градове Стоби и Хераклея, Крушево, Битоля, а в Гърция - остров Ахил, Кастория и Едеса.

Предлагаме Ви да се запознаете с нашето пътуване във "времето" със снимки и разказ:


Началната точка от маршрута първия ден бе град Кратово – град на парите, мостовете и кулите. Някога Кратово е бил важен рударски център, а тукашните търговци обикаляли със стоките си целия свят. И днес са запазени като паметници от това време редица стари къщи, турски мостове над Кратовската река, живописните кули крепости, в които богаташите пазели своите съкровища.
Античният град Стоби е най-големият археологичен комплекс в Македония. Разположен е на около 80 километра южно от столицата Скопие. Градът е основан от племето пеони. През II в. пр.н.е. е завладян от римляните. През IV-V век са построени големи църкви, богато украсени с мозайки и фрески. През V век Стоби става столица на римската провинция Македония Секунда. Градът е ограбен от Теодорих Велики през 479 г., пострадал при земетресение през 518 г. и от набезите на авари и славяни през VI век, в резултат на което жителите му постепенно го напускат.
На запад от Прилеп, горе в планината, като орлово гнездо е кацнал героичният град Крушево. Останахме много изненадани. Крушево е прекрасно курортно градче. Пътят е много стръмен, с остри и тесни завои. От този път се открива една прекрасна гледка на цялото поле чак до историческия Чеган. Увлечени в красивата панорама на Пелагонията, не усетихме кога сме наближили града и Крушево съвсем неочаквано ни се представи. На най-високата точка над града на площ от 12 хектара е изграден Македониум. Това е комплекс от паметници. Открит е 1974 година, по случай 71 - вата годишнина от Илинденското въстание. Символизира борбата и вечният стремеж на македонският народ за свобода и самостостоятелна държава.
В съседство, построен от бетон и стъкло във формата на кръст е изграден музей на Тоше Проески - най-популярният певец на Македония, и една от най-голямите звезди на балканската музикална сцена. Трагично загина в транспортно произшествие, той посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Македония. Крушево е неговото родно място. Част от експозицията в музея са две восъчни фигури на Тоше в естествена големина, както и 350 автентични експонати, собственост на семейството Проески.
„Следващият античен град, който посетихме бе град Хераклея Линкестис. Основан е в средата на 4 век пр.н.е. от македонския цар Филип II Македонски в близост до съвременния град Битоля. Името на града произлиза от Херакъл, митологичния герой.Впечатлиха ни древноримски останки, известни със своите неповторими подови мозайки. Изящни, изградени от малки, еднотипни, разноцветни камъчета. Търпеливо нареждани едно до друго, за да образуват различни диви животни и растения. Като в рисунка…
Последната спирка за деня бе град Битоля. Градът е втори по големина в страната. Разположен е на река Драгор, в подножието на планината Баба (Пелистер). Вечерната ни разходка из града ни даде възможност да разгледаме много исторически здания. Най – впечатляващите от тях са от османския период. Часовниковата кула на центъра е изградена със здрави стени, масивни и спираловидни стълби. Посетихме църквата Св.Димитрий построена през 1830 г. с дарения от местни търговци и занаятчии. Църквата наистина заслужава внимание – има невероятни икони и фрески, изработен от дърво епископски трон, арка с издялани фигури на Исус и апостолите. В Битоля видяхме и няколко джамии, останали от османския период, турска баня и старата чаршия. Визуално и мислено преминавахме през епохите. Това се оказва най-добрия начин да надникнеш в миналото и да усетиш излъчването на мястото, на което се намираш.
Рано сутринта на втория ден автобусът потегли към дългоочаквания остров Ахил в Гърция. Предстоеше пътуване покрай Преспанското езеро (разположено в Македония, Гърция и Албания).
Остров Свети Ахил е било любимото място на цар Самуил, един от последните владетели на Първото Българско царство, живял в трудни и смутни времена. Там, в едноименната базилика, той е бил ръкоположен за български цар и пак там в нея е бил погребан заедно с част от своите храбри воини.
Остров Ахил се издига в централната част на Малкото Преспанско езеро. До самия остров се стига по дълъг 850 метра понтонен мост, който лекичко се поклаща под ритъма на стъпките. На самия остров има малко селище, наброяващо 21 жители.
Връзката на остров Свети Ахил с българската история датира от края на 7-ми век, приблизително от времето, когато Аспаруховите българи преминават Дунава и се заселват на Балканския полуостров. По това време, един от братята на кан Аспарух – кан Кубер, се заселва в земите около двете Преспански езера и там основава друга българска държава – Куберова България, населявана от българи и славяни, подобно на Аспарухова България.
При княз Борис Първи земите около Малкото Преспанско езеро са в държавните граници на България. За утвърждаване на Християнството в новопокръстената българска държава, той построява 7 големи епископски храма в различни краища на България, един от които е базиликата на остров Свети Ахил. По това време – краят на 9-ти век, князът изпраща в този район големият български просветител, един от учениците на братята Кирил и Методий – Климент Охридски.
Близо век по-късно, в края на 10-ти век, цар Самуил обновява основно базиликата и я превръща в патриаршеска. Той пренася от току-що превзетия от него град Лариса в базиликата мощите на Свети Ахил и от тогава насетне храмът, както и самият остров носят неговото име.
В тази базилика Самуил е бил ръкоположен за български цар и пак там в нея е бил погребан, заедно с част от своите ослепени от жестокия Василий Българоубиец воини.Някои историци смятат, че за известен период Преспа е била столица на България по Самуилово време.
Преспа попада под византийска власт през 1018 година, а през 1073 година базиликата и средновековния град са разрушени от германци и викинги.
По времето на Втората Българско царство в продължение на половин век районът отново е част от България.
Основната забележителност на мястото като цяло е голямата базилика Свети Ахил.Зърнахме я още от високото и бързо се спуснахме към нея. Бяхме омаяни. Останките от сърцето на базиликата, където е бил някога олтара, гордо се издигаха почти в цял ръст, а зад тях в процепите и съхранилите се прозорчета синееше езерото. От повечето стени, за съжаление, беше останало съвсем малко сиротни останки. Но все пак силуетът и архитектурата си личаха.
В средата на 20-ти век при археологически разкопки са открити гробовете на цар Самуил, на сина му Гаврил-Радомир, царувал за кратко след смъртта на баща си, и на още около 300 души, погребани до базиликата. Предполага се, че това са част от ослепените Самуилови воини.
Разгледахме и манастира Света Богородица Порфирна. По-голяма част от манастира беше в руини, но най-важната му част – манастирската църква беше запазена.От информационната табелка пред входа на манастира прочетохме, че църквата е строена в началото на 16-ти век. Посещението на тази малка църква също беше много вълнуващо именно поради тези стари оригинални стенописи, част от които датират от 1524 година.
Беше невероятно да се върнем толкова векове назад.
След нея наминахме и към църквата Свети Георги с интересната камбанария, като често погледите ни се връщаха назад към базиликата.
Последната отбивка за деня ни бе днешния гръцки град Едеса, бившият български град Воден. Състои се от две части – Горен и Долен град. През града минава река Вода,захранваща два големи водопада. Покрай водопадите е построен приятен градски парк. Скалите зад единия от водопадите са образували интересна пещера. Пред втория водопад има изградено мостче за наблюдение. От пътеката край горния водопад се разкрива панорама към Долния град. Определено си заслужава гледката отгоре към целият град. Невероятно тесни улички, старинни сгради, средновековен калдаръм, чистота, паметници и статуи, кокетни кафенета, романтични ре