По стъпките на Иван Вазов

Posted in Новини

 „По стъпките на Иван Вазов“,  така нарекоха своята екскурзия, туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил.  Вазовата пътека се намира между село Заселе и Гара Бов. Искърското дефиле е изключително живописно най-вече през пролетта. Стръмните склонове на Стара планина, спускащи се към Искър са обагрени в хиляди цветове. Гара Бов е началото на две екопътеки, водещи към едни от най-високите и красиви водопади в България. Ние избрахме водопада Скакля. Той е четвъртият по височина водопад у нас. Представлява каскада, първото стъпало от която е високо близо 85 метра, второто – 20 метра, следвани от няколко по-ниски. Общата му височина е приблизително 120 метра.Този кът многократно е посещаван от Иван Вазов. Тук той написва произведенията „Из мала Стара планина” и „Дядо Йоцо гледа”. Затова и маршрутът е кръстен на Патриарха на българската литература.

„Това беше едно дълго чакано пътуване: през най-китния месец от годината“ – споделиха туристите, участвали в екскурзията, проведена в началото на месец май 2018 година. А ето как секретаря на ТД " Осогово"  - Силвия Михова разказва за това:
 „Вървим по Вазовите стъпки, спираме на слънце и се любуваме на цъфналите дървета, уханието на цветята. Почти не усетихме кога сме стигнали в подножието на водопада. Посрещна ни шумът на бушуващата вода. Буйна, непокорна. Сякаш водата извира от скалата. Водата се разбива в скалите. Ледените пръски отскачат и се стопяват по лицата, косите и дрехите ни. Пътеката се спуска под водната струя, която се превръща в река. Трудно се разделяме с това място. Обръщаш се назад и пак ахваш. Напредваме бавно. Каменните стъпала улесняват изчакването най-вече заради парапета. Вървим към мястото, от където се спуска водопада. Виждаме отвесните скали, три полегати хълма в далечината и разпръснати къщи с керемидени покриви.
Вече сме върху самият водопад. Проломът на река Искър  ни се разкри в цялата си прелест от височината на наблюдателната площадка. Отвесни варовикови скали с уникално разнообразие на карстови форми, дупки, пукнатини и пещери. А в дълбочината природата е сътворила едно чудо, наречено Искърско дефиле. Река Искър дефилира пред погледите ни и е прекрасен фон за перфектната снимка. Поснимахме достатъчно и се запътихме към автобуса. Продължихме атрактивното си пътешествие по пътя към връх Сърбеница /1481,6 м.н.в./ - най-високият връх на Понор планина Навлязохме в откъснатият район на планината, с десетки махали накацали по склоновете, стада пасящи на воля и тишина От село Зимевица, започна пешеходния ни преход към върха.  Склоновете на планината обаче, са стръмни и изпъстрени със скални венци, които сякаш охраняват достъпа до просторните земи горе.

Такива скалисти стени украсяват и подножията на повечето върхове, издигащи се над билото. Разходката до върха ни отне около 2 часа. Панорамата отгоре е великолепна - Зимевица се вижда като на длан, а топлите цветове на пролетта багрят много красиво поляните под върха, както и хълмистото било на Понор планина, което оттук изглежда безкрайно. В далечината се забелязва връх Ком, а в обратната посока се диплят високите части на Голема планина - отвъд река Искър. Вижда се почти цялата Врачанска планина с първенеца и връх Бегличка могила.
Оставихме планината, заредени с енергия и емоции и се отправихме към село Заселе, където ни чакаше автобуса.
„Вече знаехме защо самия Иван Вазов е обичал да се разхожда в този район“ – споделиха туристите.
Предстоеше ни обратния път към дома. Оставихме в София част от групата.

Благодарихме на Диана Чавдарова – нашата водачка и си пожелахме:

"До нови срещи!"

Така приключи тази изключително емоционална екскурзия.