Маркировка на най-крайните югоизточни дялове на Осоговската планина

Posted in Новини

Осоговската планина е приказка. Разказват я чудесните гледки, безкрайността, широтата, забележителностите, феномените... Те са безкомпромисни разказвачи. Тях не можеш да накараш да замълчат.Ето защо е често посещавана от туристи и любители на планината, а ТД " Осогово" се грижи и периодично обновява маркировката на различни туристически маршрути. Предлагаме Ви разказа на Силвия Михова - секретар на ТД " Осогово".
 В началото на месец юни 2018 година   бе разходката на туристите от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил - на границата на землищата на кюстендилските крайгранични села Ветрен, Илия, Тишаново. Основната идея бе маркирането на този непознат район. Маршрутът ни върна в недалечното минало на нашия континент, когато Европа е разделена изкуствено от Желязната завеса на Западен и Източен блок. Териториите от двете страни на границата тогава се охраняват строго, всякаква човешка дейност е забранена.

Същевременно обаче, изолираността и непристъпността на тези територии с  течение на времето са ги превърнали в убежище за много застрашени животински и растителни видове. Маршрутът ни задеде до притихналите гранични селца, покрай вековни дървета, ромолящи потоци, оброчни кръстове, бивши застави, натежали от цвят дървета...

      Маршрутът дава възможност да се посетят няколко интересни културно-исторически паметника и защитеният природен обект Голямата пещера, находяща се в землището на с.  Илия. Преходът ни започна от с. Ветрен.  За „ Кръстати камен” се тръгва по коларския път под кметството, а след десетина минути се стига разклона за Чаушева махала, която остава отдясно. След 25 минути следва иглолистна гора, през която се преминава, или общо  около 1 час е разстоянието до кръста.                                                               

Каменният кръст е висок 2,60 м. и широк 2,10 м. Предполага се, че той е бил издигнат в края на ІV век, на мястото на езическо светилище на древното тракийско население, обитавало този район, известно под наименованието пеонци. Твърди се, че характерни за езическото светилище са били два релефа на тракийски конник, издялани на скалата зад кръста. По-малкият е запазен, големият - разрушен. Вероятно след създаването на Римската империя и след приемането на християнството като официална религия, езическото светилище е било разрушено и е бил издигнат сега съществуващият кръст. Съгласно едни твърдения, на Очов ден (19 октомври) населението се събирало при кръста на курбан. Според други пък курбан се правел на Тодоровден.

Друг интересен културно - исторически паметник е църквището (оброчището) в местността “Кръсто-блато” край Новаковската махала от с. Ветрен. Сред олтара на развалините от църковна сграда в древни времена е бил побит каменен кръст, а до него каменен котел с височина 0,50 м. и широчина 0,75 м. в горната му част. Предполага се, че котелът е бил използван за кръщавка. В миналото, на Архангелов ден край кръста местното население се събирало на служба с курбан.

До бившата гранична застава в дясно също има два интересни кръста от този период. Пресича се черният път от с. Ветрен за с. Раково и се поема по стръмния песъклив път за Голямата пещера, до която се стига за около 50 минути. Точно под пещерата каменистият път завива в ляво (тя се намира на 100 метра право нагоре преминава през иглолистна гора и се възкачва на вр. Човека (1334 м. н. в.), на който е изградена клетка на GSM оператор.

„Голямата пещера“ - така е наименована от спелеолозите на пещерния клуб при туристическото дружество “Еделвайс” гр. София, които през 70-те години на изминалия век подробно я проучиха и картираха. Сред местното население пещерата е известна под името Илийската пещера, отворът на която е насочен към разположеното под нея в източна посока с. Илия.

Пещерата се намира на надморска височина 1270 м., на няколко десетки метра под издигащия се на север от нея каменист връх Човека (1334м.н.в.), чиито западни дипли са обкичени с иглолистни гори. Ниско под върха водят началото си реките: Каровска река – на запад, Мала река на северозапад и Джебрана на североизток.

Входът на пещерата е обърнат на изток и от него се открива прекрасна гледка към долината на река Речица, служеща за граница между Осоговската и Влахина планина, а в далечината към масива на Рила планина.

Таванът на пещерата непосредствено до входа е пробит, чрез който отвор частично се осветява началото на пещерата. Тя е едноетажна, суха, неразклонена, с дължина 54 м., 15 широчина и височина от 3 до 20 м.        Характерни пещерни образувания в залата липсват и голяма част от тавана й е опушен от палените в пещерата огньове и от пушека на борина, която местното население е използвала за осветление. Точно срещу входа й, в дъното на залата се намира тесен проход, който почти е запълнен с пръст и придвижването по-нататък е невъзможно. По всяка вероятност затрупването на процепа е резултат от неколкократните похождения на иманяри.

В края на изтеклия век пещерата е обект на задълбочени археологически проучвания, в резултат на които е доказано, че е била използвана за жилище на праисторическия човек от около ІV век пр. н. е. Веществено доказателство за обитаване на пещерата от човека са находките на оръдия на труда от кост, камък и кремък - шила, ножове и пр., а така също и множество керамични фрагменти. За нея и до днес сред местното население се носят най-различни легенди, от рода на тези свързани с пускането на куче в пещерата, което уж било излязло в другия край на планинския масив, находящ се на територията на Република Македония.

          Позовавайки се на доказателствата през 1971 година компетентните органи я обявиха за защитен природен обект. Пешеходното разстояние от автоспирката в с. Ветрен през мах. Смиленска до пещерата се изминава за около 1,30 часа. То е вече маркирано с табели и червено – бяла маркировка. За изходен пункт за пещерата може да се използва и с. Илия, като се премине през мах. “Делийска” и през дребна дъбова и габерова гора се излезе на пещерата за около 2 часа. Пътеката  е обрасла и все още не е маркирана.

Желателно е пещерата да не се посещава през студените зимни дни, тъй като се нарушава зимният сън на живеещите в нея колонии от прилепи, което се отразява отрицателно на жизнения им статус.
В непосредствена близост до Голямата пещера, но затънтена в храсталаците е и пещерата “Змийската дупка”, чието наименование показва за каква става дума. Тя е хоризонтална, разклонена, суха, с дължина около 27 м. Закътаността й, южното изложение и наличието на диви животни показват,  че тя е често посещавана от тях.

Закътаността й, южното изложение и наличието на диви животни показват, че тя е често посещавана от тях. Природата тук е изляла благодатта си в мощни билки. В района на пещерата през м. май цъфти българския ендемит – урумовото лале, етнънската тлъстига, включена в европейския списък на ендемитните растения, червения божур и много други редки растения.
Ние маркирахме пътеката, която отива в с. Горно Тишаново. Тук в местността “Бабалето”, макар и с оголени корени от близкото дере, над 300 - годишен цер е разперил огромна корона на площ около 450 кв.м. Височината му е около 17 м. и обиколка на дънера е 600 см. На височине 6 м. церът се разклонява на 8 - 9 клона, два от които са с дебелина по над 80 см.
Този прекрасен маршрут е около 23 километра и вече е маркиран, но е желателно да се търси помощта на водач. Пътуването ще остане в сърцата ни със спомена за обширните територии и дива природа, красивите пейзажи, гостоприемството на местните хора, колорита на местния бит и култура.

Радваме се, че този маршрут вече е маркиран и ще бъде достъпен за повече любители на природата".