Скалните образувания на Риша планина

В предпоследната неделя -24 януари,  ТД "Осогово" проведе една от първите си изяви за новата 2021 година . Предлагаме Ви  разказа на Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил за Скалните образувания на Риша планина.

Зимата преваля, но снежинките отново започват своето нашествие. Тези от нас, които не са надеждно екипирани за зимната планина, обикновено ограничават за няколко месеца ходенето си в планината.

На дневен ред в този период обаче, ние туристите от туристическо дружество „Осогово“ град Кюстендил избрахме Ришкия дял на Конявската планина.
Конявската планина е един от многобройните масиви в Западна България, които сред плетеницата от била и котловини, предлагат някои чудни варианти за "извънлетни" забавления. В нейните пазви, недалеч от село Буново, се крие едно кътче, което доскоро сполучливо носеше етикета "непознато", но напоследък все по-често започва да изскача от този или онзи туристически пътеводител. Въпреки последните думи, ако търсите място, което да е интересно, тихо, безлюдно и до голяма степен да е синоним на "пущинак" именно това е избор, който си заслужава!
Пътешествието ни започна от местността Стражата, където се събра цялата група. Зима е, но във въздуха вече се носи аромата на пролетта - време, което ни обгръща с поезия и философски настроения. Величествена и тайнствена, леко меланхолична и много пъстроцветна. Струва си всеки миг на съзерцание и осмислено преживяване на всичко, което ни носи тя и да ги запечатим - на снимка, или в сърцето си.

Поехме към село Буново, водени от нашата водачка, Лидка Василева. Пътеката започва плавно. От дясната ни страна се е ширнало Чокльовото блато /наричано още Байкалско блато/. Намиращо се на 880 м.н.в., то е едно от най – големите торфени находища в България. В дясно от нас се виждаха Чудинска, Кобилска, Милевска и Дукат планина с първенеца си връх Църноок. Обръщайки се назад се насладихме на първенеца на Конявската планина - връх Виден /1487 м.н.в./.

В недалечното минало из махалите на Буново са звънели чановете на хиляди овце, събрани в големи стада. Днес в центъра на селото се белее самотно селската църка „Св. Георги”, построена през 1927 г. Много малко коминчета в селото пушеха. Преминахме през центъра, където почти няма никакви жители.

Природата наоколо се променя. Все повече започват да преобладават скални масиви, което ни подсказва, че наближаваме до скалното образование Меча дупка. Това е висока скала с образа на мечка. В основата на скала има дупка. След множество снимки поехме към следващата планирана в програмата ни огромна скала с образ на китаец. Това е и названието и. Със сигурност са били нужни стотици години на вятъра, слънцето и дъждовете, за да ги оформят в причудливи образувания и изгладят така, както човек едва ли би могъл да го направи. Зад него като стражи са наредени пирамиди, кули и зъбери. Трудно се откъсваме от това магнетично място.

За кой ли път си правим извода, колко уникална е природата. Безспорно природата в този край си има своята идентичност и неповторимост. Нашата водачка, Лидка ни обещава да ни заведе до пещерата „Дрънкалото“, да направим разходка по каньона на река Шегава, както и красивия дол Пропадалището с причудливи скални образувания, венци и ниши.

Ето как покрай една малка планина видяхме толкова гледки, научихме толкова неща и възродихме вътрешния си мир.

Затова трябва да съхраним природата на българските планини и за следващите поколения след нас – и те да имат възможността да им се любуват.