Кърджали - усещане и спомени за един по-различен и красив свят

Posted in Новини

Вървях безкрайно, мечтах щастливо,

но успях накрая да открия

нещо вечно, приказно красиво –

сърцето на Родопската магия!!!

Дългоочакваната екскурзия в Родопите, организирано от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил е вече история. От 21 до 25 септември 2022 година, туристи от Кюстендил преживяха една незабравима седмица сред омайните простори на Родопа планина, пропити с много мистика и красота.

Около Кърджали има многобройни скални феномени, формирани преди близо 40 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на море. Причудливите им форми наподобяват човешки фигури, коне, птици, обелиски.

Първото място, което посетихме беше Татул. Той е култов център от преди около 4000 години, значим за цялото Източно Средиземноморие. Светилището е съществувало от около ХV-ХIV в. пр.Хр. и без прекъсване е функционирало до началото на V век сл.Хр., когато по тези земи е прието християнството. Има хипотеза и, че светилището е „храм на Орфей“ – теория, която не е доказана. Мястото е магнетично въздействащо, с прекрасна панорама към многобройните скални феномени и обредни места наоколо. Чудесен завършък на деня бе разходката в Момчилград.

Вторият ден от програмата беше много наситен на емоции и изненади. В хостел „Кьошето“, където бяхме настанени ни посрещна водача бай Георги Христов, Маргарита Русева и Бойка Стаматова, активни туристи от Кърджали.

Нашата бойна група се отправи към пещера Утробата, намираща се над комплекс Боровица. Природата е дала всичко от себе си, за да превърне този край в истинско произведение на изкуството. Не просто място, а сякаш оазис на носталгия и стари разкази, с аромат на билки, късчета история и спокойствие, грижливо скрити сред храсталаци и гори между необятните хълмисти склонове. Водени от изследователският си порив достигнахме до онази местност в Родопите, известна като "Нулата", където водите на вечната Арда, след шеметно лъкатушене между баирите, най-сетне се вливат в зеленикавото тяло на язовир Кърджали. Покрай южния бряг на язовира, тънък като конче, се вие асфалтов път, който свързва с цивилизацията няколкото села в района. От първата панорамна площадка бай Георги ни показа връх Безвиден, щръкнал между коритото на язовир Кърджали на юг, и поречието на река Боровица, на изток. Тук, необезпокоявани от никого, пасат крави и овце.

Колкото красива е природата на това място, толкова е богата и на история. В подножието на върха личат останки от нишите, които преди хиляди години древните траки са изсичали в скалите за своите тайнствени ритуали. Съвсем наблизо е и средновековната крепост Патмост, а в древни времена, покрай южния склон на Бездивен са преминали и участниците в 4-тия кръстоносен поход по пътя си към Светите земи.

След множество снимки всички с нетърпение вече очакваха Утробата. Самата пещера не е голяма – дълбока е едва 22 метра. Уникалното в нея е формата й, наподобяваща женска утроба и се предполага, че древните са извършвали тук ритуали, свързани с пролетното равноденствие и култа към слънцето и земята.

„Гледката от панорамната площадка над меандрите на язовир Кърджали е невероятна и затова й отделихме необходимото време. Тук пред нас се откри картина, която ридовете и река Арда, са изрисували с най-богатото си въображение. Невероятни са извивките на реката, които подобно на змия извиват снага между хълмовете в коритото на язовира“ – споделиха кюстендилските туристи.

След това бяхме планирали почивка за обяд в ресторанта-кораб „Емона“. Той се намира на живописния бряг на язовир Кърджали. Както подсказва името му, заведението се помещава в истински кораб, който до средата на миналия век е изпълнявал редовни курсове по Черноморието. Транспортиран е до Кърджали с влекач, който катастрофира и така Емона остава в историята като първия кораб, катастрофирал по суша. Заведението предлага уютна обстановка и опитахме от вкусните блюда от риба, уловена от собствен рибарник.

Заредени с много енергия нашите домакини ни предложиха вечерна разходка в Кърджали. Минахме през парк „Горубсо“. Маргото ни разказа, че розариумът и езерото с водните лилии е изграден в края на 50-те години на 20-ти век и е обновен през 2003 г. чрез гражданска инициатива и доброволен труд. 60 каменни колони ограждат паметника на целувката, върху който е поставена част от поемата "В цъфналата ръж" на Робърт Бърнс: "Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някого целувал някой..."

Минахме по въженият мост на река Арда, някой със страх, други с повече кураж. В манастира „Свети Йоан Предтеча (Кръстител)“, разположен на десния бряг на река Арда, в квартал Веселчане ни очакваше усмихнатата уредничка. Тя ни разказа историята на старинната обител, която според някои историци датира от втората половина на VIII до X в., а други дори го отнасят от по-рано - VI-VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. За значимостта на мястото свидетелстват уникалните находки намерени в храма и около него. Между тях попадат и пет зидани гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата е била затворена херметически. След внимателното ѝ отваряне, са открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век. В гроба са намерени и напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и църковни мощи, зашити в платнен кръст. Забележително е, че само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България е единствена. Несъмнено манастирът е продължавал да бъде важно духовно огнище в югоизточните български земи и крепител на християнската вяра, и по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Светата обител продължава да съществува. Руините на средновековния манастир са открити едва през 30-те години на XX в. от местни любители на историческото ни минало. Старинният манастир в кв. Веселчани е един чудесен пример, за това как трябва да се постъпва със западналите и разрушени исторически паметници, които по българските земи не са никак малко.
Третият ден след закуска групата туристи пое по живописните родопски пътища към малкото градче Ардино, село Дядовци и обвития в легенди Дяволски мост. Построеният по нареждане на султан Селим I мост е един от най-впечатляващите архитектурни шедьоври от Средновековието в Родопите. Дяволският мост над река Арда е масивен архитектурен шедьовър, висок 11.5 м. (в най-високата си част), дълъг 56 м. и широк 3.55 м. Той е най-големият и величествен мост в Родопите и един от символите на община Ардино. След множество снимки всеки от нас се опита да открие къде е скрит образът на Дявола. Може да се каже, че в изграждането са вградени два огледални образа и то напълно съобразени с условието на Дявола – да е хем видим, хем невидим, хем да може да се пипне, хем не.

След почивка за кафе и разходка в китното Ардино, групата се отправи към величественото тракийско светилище Орлови скали. Този уникален паметник на древно тракийската култура е неотменна част за културния туризъм в Родопите. На недостъпно място в отвесните скали древният каменоделец е издълбал повече от 100 ниши с трапецовидна форма. Местността е обявена за археологически паметник на културата.

Заредени с много енергия в края на деня, всички имахме желание да посетим историческия музей и художествения отдел ”Станка Димитрова” в Кърджали. Местен екскурзовод ни запозна с експозицията на музея, която представя историята и природните богатства на Източните Родопи - „Археология и история“, „Етнография“ и „Минералология и Природа“, на 1800 кв.м в 30 зали.

Художествената галерия е третата по богатство в страната галерия. Колекцията включва над 5000 произведения на изобразителното изкуство от различни периоди на българската култура – живопис, графика, скулптура, икони, щампи, църковна утвар. В галерията се намира и крипта, в която са експонирани 200 уникални икони от Късното Средновековие до Възраждането в Родопите. За съжаление ние успяхме да разгледаме само иконите в криптата, защото покрива на галерията плаче за ремонт.

В края на вечерта имахме подготвена изненада. В градският парк „Простор“ имахме среща с туристи от група „Ахрида“. На чаша вино се направиха предложения за нови срещи и маршрути в района и страната. За спомен си направихме снимки до първата детска железница в България, направена през 1962 година. Години наред детската железница е била един от символите на града и е с дължина 1210м. Сега железопътното трасе и тунела са ремонтирани. Освежени са локомотивът и вагончетата, за украсяването на които са се погрижили малките художници от Обединения детски комплекс.

Най-голямата ни изненада за следващият ден беше пристигането на оператора Евгени Попов от Пазарджик. Той през цялото време снима похода на групата, красивите забележителности и гледки.

Първият обект в програмата беше преход към крепостта Моняк. Крепостта е играла важна историческа роля поради стратегическото си местоположение. По време на последните кръстоносни походи твърдината има превратна съдба. Тук се провежда Баронският съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя. През ХІІІ и ХІV в. Моняк, както и цялата област Ахридос, е гранична територия между Второто българско царство и Византийската империя. Руините са внушителни, но най-удивителна е прекрасната гледка към язовир Студен кладенец и ширналите се простори. От крепостта се вижда и най-дългият въжен мост в България - 260-метровият мост над язовир Студен кладенец, свързващ с. Лисиците със света. По моста се преминава пеша към тайнствените силуети на скалите Чит кая. Там природните сили са изваяли в различната по плътност скала причудливи форми и скални образувания. Мистерията се допълва от десетките изсечени от древните хора трапецовидни ниши. Мястото е спокойно, на което определено се чувстваш извисено – над хорската омраза и завист. Място, което прави дишането забавено, съзнанието и мислите - чисти. Място, докоснато от Бога.

„Една от най-красивите гледки, които истински ни развълнуваха е сливането на реките Върбица и Арда при язовир Студен кладенец. Има нещо толкова магично в това място“ – споделиха развълнуваните кюстендилци.

За вечерта бяхме предвидили гала вечер в хостел „Кьошето“. Отново много снимки, камерата на Евгени, танци, песни, безгрижен смях и очакване за нови преживявания.

С малко тъга в сърцата си се разделихме с любезния персонал от хостел „Кьошето“, където бяхме посрещнати като гости, но се разделихме като приятели.

Последният ден от нашата екскурзия започна с посещение на най-интересната скална група Каменната сватба. Изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Образуванията са вулкански туфи с риолитов състав, чиято възраст е около 35 млн. години.

Следваше фотопауза на уникалния скален феномен Каменните гъби при село Бели Пласт.

Бонус в програмата ни беше посещение на монумент „Света Богородица“ и голямата камбанария в Хасково.

Монументът, посветен на Света Богородица и Младенеца, е открит тържествено през 2003 година, а две години по-късно получава световно признание като един от рекордите на Гинес. Самата статуя е наистина внушителна - висока 14 метра, а пиедесталът под нея – 17 метра, което прави обща височина от 31 метра. Насладихме се на добре подържания град Хасково, с красивите градинки, музей, усмихнати хора.

С малко тъга в сърцата си тръгнахме от Родопите. Това е място, което може да предложи на всекиго по нещо – места за отдих, красива природа, възможности за планински туризъм, легенди, както и уникални култови комплекси.

Истинско удоволствие беше да се видят на едно място толкова много позитивни и щастливи хора. Разделихме се с новите си приятели от Кърджали и оператора Евгени Попов, които ни обгрижиха пет дни и си обещахме до нови срещи. Умишлено си оставихме още места, на които да ни заведат.

Специална благодарност от всички кюстендилски туристи за съдействието за реализирането на тази незабравима екскурзия - водача Георги Христов, Маргарита Русева, Бойка Стаматова, Елена Тупалова, хостел „Кьошето“ и разбира се оператора Евгени Попов.

„Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в този край. Привлича като магнит, така че когато си тръгвате ви остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора. Когато отидете в Родопа планина мислите, че сте дошли на края на света! Защото е прелестно, защото изобилства от девствена красота и история. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците и езика на птиците, знаците от траките... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.

В края на нашето приключение се почувствахме не изморени, а напротив – заредени с енергия от приятните емоции.

Следваше обратният път за дома!!! Остават спомените и надеждата, че пак ще се видим! Това беше едно вълшебно пътуване в друго измерение, където се докоснахме до магията на Родопите. Можем само да възкликнем:

„Заслужаваше си!!!”

Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил