Насаме с Рила

2025 година, ТД „Осогово“ град Кюстендил, това е поредното екскурзионно летуване в Рила. Това е безстрастното и скучно изреждане на низ от събития. А когато заговори емоцията, нещата придобиват други измерения.
Маршрутът ни: Боровец, хижа „Чакър войвода“, хижа „Заврачица“ – две нощувки, хижа „Грънчар“ – две нощувки, връх Мусала, връх Людмил Янков – Ястребец, Боровец.
Първият ден започна с рожден ден на най – възрастната ни туристка, навършваше 73 години. А най – малкия преди дни беше навършил 10. И общо между тези две цифри 38 туристи. Предизвикателството отново беше пред нас и като брой участници и като възможности и като обекти за посещения. Тръгваме пеша от хотел „Олимп“, пресичаме ски писти, разминаваме се с екстремни колоездачи, профучаващи покрай нас с байковете си и някак неусетно стигаме хижата. Пълно е с хора, има състезание по планински маратон и хижата изглежда някак мъничка за цялото хорско гъмжило. Обяд, настаняване и хайде към връх Шатър. Приказна разходка с надничане отвисоко към Саръгьолски езера и връх Дено. Вечерта е наша – със сладки приказки, песни, китара.
На сутринта – закуска и хайде към хижа „Заврачица“. Красиво пътешествие през вековна гора, мостчета и поточета. Хижарите ни настаниха, нахраниха и хайде към връх Янчов чал. Някои предпочетоха уюта на хижата с бира и карти за отмора. Вечерта - без изненади със смях и песни.
На другия ден след закуска поехме към връх Манчо. Невероятна е гледката оттам към първенеца на Балканите - връх Мусала и Маричини езера. Компания ни правеха и срамежливи диви кози, появяващи се отнякъде за всеобща радост.
Предстоеше ни преход до хижа „Грънчар“ по Кайзеровия път на сутринта. Обещанията на синоптиците беше за „шарено време“ с дъжд и затова тръгнахме по – рано. Валя ни малко докато излезем на седловината над хижата и оттам – спокоен преход, без загуба на време. Когато влязохме в хижа „Грънчар“ дъждът започна с нова сила. Чист късмет! В хижата беше пълно с хора и хижарите правеха всичко възможно да се чувстваме добре дошли и добре нагостени. Справяха се чудесно. А за любителите на бирата имаше изнената – бирената листа съдържаше 38 (тридесет и осем) вида бири в стъкла и в кенчета. Изумително! Не зная за колко дни бих ги изпробвал всичките :) Вечерта обичайните забавления, съвместно с група от Бургас.
На сутринта желаещите тръгнахме към връх Ковач. Оттам гледката е фантастична - погледнеш на север и язовир „Бели Искър“ ти се усмихва, а на изток картината е подобна като зърнеш Рибното от Якорудските езера. То също е със стена, повдигаща нивото му и двете езера са като близнаци. На връщане от върха имаше смелчаци, които минаха през връх Суа Вапа и сля
За последния ден предстоеше най – голямото ни изпитание – изкачване на връх Мусала, след него връх Людмил Янков и така до лифта на Ястребец. Продължителното изкачване към връх Мусала приключи малко след 12 часа на обяд / преход 5 часа/. Преди това минаваме смълчани покрай лобното място на Георги Стоименов, който заедно с Коце Саваджиев изкачили за първи път на 23 август 1938 година за 44 часа северната стена на връх Мальовица. Поспираме и четем през сълзи стихотворението, написано за него от приятелката му. Герой!
След връх Мусала разделяме групата на две – едните да минат през връх Людмил Янков, а другите по класическия маршрут - през Леденото езеро и хижа Мусала. Това стана възможно поради факта, че в групата имаше двама спасители. Николай и Орлин. Благодарни и признателни сме за професионализма ви и дано дълги години сме заедно, за да е спокойно за всички. Това е първата година от кръщаването на Безименния връх с името на героя от Еверест 84 и свързал името си с родния ни Кюстендил. Дължахме му го!
Уморени, но щастливи на Ястребец и двете групи се събраха. Напъхахме се в кабините на лифта и всеки остана сам с Рила и преживяванията си от последните дни.

Отново сме двамата – аз с раница, ти с вечност,
моя Омайнице, приказна Рила,
както винаги – близка и малко далечна,
даряваща Живот, кураж и закрила!

Автор: Любомир Младенов–водач в ТД „Осогово“, град Кюстендил - август 2025