Меандрите на Струма при село Генерал Тодоров

Малцина са хората, успели да предадат с толкова малко думи чистата есенция на изживяването сред природата, в планината, далече от хората и ежедневието. Там, където светът се връща към първичната си същност и тупти в естествения си ритъм. Където музиката не е в ушите, а в клоните на дърветата, а сюжетите преливат един в друг с абсолютна празнота, но изпълнени от съдържание. Падащо листо, стъпки от животно, внезапно изсипал се дъжд. Излизайки от града, навлизайки в дебрите на планината перспективата се изчиства. И заобиколен от хиляди шумове, се движиш в пълна тишина.
Заредени с много очаквания и голяма доза нетърпение, ние туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил се запътихме през октомври 2025 година към новото ни предизвикателство - еднодневно пътешествие над дефилето на река Струма, към с. Генерал Тодоров.
В землището на селото се намира средновековната скална църква „Свети Пантелеймон“, която в античността е била светилище на Асклепий. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии. Според народни предания, с района на селото е свързан най-ранният период от отшелничеството на Свети Иван Рилски. Закътан в скалите в живописна местност се намира споменатата средновековна скална църква „Свети Пантелеймон“.
Близо до селото се намира местността Рупите, известна с минералните си извори и храма на Ванга. Над местността се намира възвишението Кожух, остатък от отдавна угаснал вулкан.
Изсечен в скалите на отвесен венец, параклисът гордо наблюдава завоите на преминаващата край него река Струма и влака, който имено там се скрива от погледа ни в тунела, минаващ под нас. Направихме безброи снимки от платото, от което се виждаха река Струма, нейното дефиле, меандърът, който тя прави под параклиса и гледката към околните хълмове и лозята на винарска изба Логодаж.
Останахме очаровани. Тук сякаш времето е спряло, параклиса и скалните ниши в скалите и останалите в тях старинни стенописи, тишината и спокойствието, които са част от района, нарушавани от време на време от преминаването на влака София - Кулата.
Седнахме за кратка почивка за обяд на поляна изпъстрена с минзухари, дива циклама, масиви с бадеми и лозя. Наоколо докъдето погледа ти стига са върховете на Славянка, Беласица, Пирин, Огражден, Малашевска планина.
Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски….Вдишваме дълбоко, сякаш се опитваме да поемем колкото можеш повече от тази красота. Усещането е приятно, просто прекрасно…Всяко природно чудо е уникално и несравнимо….
Отправяме се към Петрич, за да посетим музея, където е пристигнала вече втората реставрирана статуя от Хераклея Синтика. След разходка в разкошния парк и чаша кафе се отправихме към къщата музей на Ванга. Тя е построена през 1947 г. от съпруга и Димитър Гущеров и днес е превърната в музей, съхраняващ живота и дарбата на прочутата пророчица. Къщата „Ванга“ е не просто място за спомен, а символ на духовната сила и наследството, което пророчицата оставя с
Денят вече е към своя край и героите са уморени. Тръгваме си усмихнати с приповдигнато настроение, като отнасяме с нас частица от тази красота. На толкова малка територия има събрани толкова природни чудеса, красиви, величествени, леко страховити, но всички по своему пленяващи.
Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил
Фотограф: Пенка Георгиева