Skip to main content

Поход до величествените секвои в местността „Ючбунар“

    ТД „Осогово“ гр. Кюстендил  проведе по проект „Зелена директна линия“  поход до величествените секвои в местността „Ючбунар“ при сeло Богослов на 30 януари 2016 година. Проектът „ Зелена директна линия“,  се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Туристическото дружество е в партньорство с  5-то ОУ „ Хр. Ботев‘, 4-то ОУ „ Иван Вазав“ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов“ – гр. Кюстендил.  Бяха поканени експерти по биология и зоология о
 т София.

        Групата секвои в „Ючбунар” са много интересни и атрактивни. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година.. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години. Трите секвои гордо се извисяват , а около тях има и  цяла горичка от млади такива. Децата  се докоснаха и направиха безброи снимки на вековните дървета. Ирина Герасимова – нашата биоложка ни каза, че родината на този хилядолетен вечно зелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада – Калифорния, а названието им е свързано с името на ин
 дианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука. Вече знаем каква е разликата между секвоята и мамонтовото дърво -  каква е кората, листата и размерите. Кой е по-голям и в какво? Защо трябва да знаем и латинските имена на растенията?

 В близост до секвоите има и още много други иглолистни и широколистни дървета. Запознаха се  с отличителните белези на смърча и елата. Шишарките на елата са събрани на върха, но са изправени нагоре, докото на смърчът висът надолу.,Сравниха и събраха за колекцията си много  листа, клонки,  шишарки и др. Видяха листопадница и метасеквоя. Могат вече да отговорят на въпроса – „Колко иглички имат боровете?“ Знаят , че бялата мура  е бор с 5 иглички. Толкова много видове те откриха в толкова малко разстояние. А ето и декоративните иглолистни ви
 дове – дугласка ела и бор на Джефри, кедър и Лавзонов лъжекипарис. Те вече ще могат да разпознават бялият от  череният  бор.

С помоща на Росен Мирчев – нашият зоолог, бродейки в гората те откриха  много гнезда и хралупи на птици и животни. А видяните следи им разказваха кои и кога е минал от там. В иглолистните гори няма изобилие на храна и животинския свят е по-беден. Много от животните спят летаргичен сън, а други търсят оскъдна храна. Зайците понякога обелват кората на фиданките. Колкото и да е студено вече се чувствува и полъхът на пролетта. Изпод угнилата шума показват главици кокичетата и минзухарите. А скоро от храстите ще се  покаже и срамежливата темену
 жка. Кукурякът, игликата, великденчето, синчецът, щедро ще раздават цветовете си. Младите еколози си обещаха, че ще  отидат отново на Ючбунар за да ги видя.

sekvoi 201602 01
sekvoi 201602 02
sekvoi 201602 03
sekvoi 201602 04
sekvoi 201602 05
sekvoi 201602 06
sekvoi 201602 07
sekvoi 201602 08
sekvoi 201602 09
sekvoi 201602 10
sekvoi 201602 11
sekvoi 201602 12
sekvoi 201602 13
sekvoi 201602 14
sekvoi 201602 15
sekvoi 201602 16
sekvoi 201602 17
sekvoi 201602 18
sekvoi 201602 19
sekvoi 201602 20
sekvoi 201602 21
sekvoi 201602 22
sekvoi 201602 23
sekvoi 201602 24
sekvoi 201602 25
sekvoi 201602 26
sekvoi 201602 27
sekvoi 201602 28
sekvoi 201602 29
sekvoi 201602 30
sekvoi 201602 31
sekvoi 201602 32
sekvoi 201602 33
sekvoi 201602 34
sekvoi 201602 35
sekvoi 201602 36
sekvoi 201602 37
sekvoi 201602 38
sekvoi 201602 39
sekvoi 201602 40
sekvoi 201602 41
sekvoi 201602 42
sekvoi 201602 43
sekvoi 201602 44
sekvoi 201602 45
sekvoi 201602 46
sekvoi 201602 47
sekvoi 201602 48
sekvoi 201602 54
sekvoi 201602 55

  • Created on .