С почит и с вдъхновение да следваме техния пример

На 17 април 2026 година Кюстендил сведе глава в знак на дълбока признателност пред паметта на алпиниста и поета Людмил Янков и младия алпинист Стоян Наков. На тържествена церемония пред Паметника на алпинизма беше отбелязана 38-ата годишнина от трагичната им гибел – събитие, което събра граждани, представители на институции и близки, за да отдадат почит към техния живот и дело.
С минута мълчание присъстващите сведоха глави в знак на уважение. Венци и цветя бяха поднесени от кмета на Община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, областният управител на Кюстендил Кристиян Иванчов, председателят на Общински съвет – Кюстендил Димитър Велинов, представители на Архиерейското наместничество, председателят на Туристическо дружество "Осогово“ Христо Абаджиев и секретарят на дружеството Силвия Михова, както и от роднини, близки, граждани, деца и ученици.
Началото на церемонията беше поставено с изпълнение на Туристически хор "Осоговско ехо“ и слово, което върна присъстващите към значимите моменти от живота и трагичната съдба на алпиниста. Поетесата Светла Радкова докосна сърцата на всички с прочит на стих на Людмил Янков, написан в подножието на връх Еверест през 1984 година.
В тържественото слово беше припомнен животът на Людмил Янков – алпинист, поет, художник и човек, живял в пълно съответствие между мечти и дела. Човек, за когото върховете не са били само географски висини, а символ на вътрешна свобода, смелост и вярност към себе си и към другите.
Прозвучаха и думите му от книгата "Мечта отвъд долините“:
"Само мечтите могат да бъдат бели. А те искат смели мисли и чисти сърца…“ – думи, които и днес звучат като послание към всички, които търсят своя път.
Беше припомнена и една от най-драматичните страници в историята на българския алпинизъм – участието на Людмил Янков в експедицията до връх Еверест през 1984 г., когато в опит да спаси своя приятел Христо Проданов той извършва подвиг без аналог – изкачване от над 1300 метра в зоната на смъртта, на височина над 8500 метра. Подвиг, който отнема част от физическите му сили, но разкрива величието на човешкия дух.
С музикални изпълнения на туристическия хор – "Песен за Людмил“ и "Мечтата на алпиниста“ – присъстващите отдадоха почит към духа на планината, към мечтата и към хората, избрали този труден, но светъл път.
По време на церемонията беше припомнен и трагичният 17 април 1988 г., когато Людмил Янков и Стоян Наков намират своя край в Рила планина, в подножието на връх Камилата. Те падат, но остават – в паметта, в примера и в усещането за висота, което продължават да носят.
В словото прозвучаха и последните редове, написани от Людмил Янков – думи, в които се усеща силата на човешкия дух, изправен пред вечността, но запазил своята светлина:
"Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден.“
Събитието завърши с думи на признателност към всички присъстващи и с напомнянето, че делото на Людмил Янков остава живо. Кюстендил отново показа, че помни своите личности – не само с почит, но и с вдъхновение да следва техния пример.