Село Жребичко – из дебрите на Родопите

Село Жребичко е закътано в полите на Родопите. Къщите му са накацали безразборно по склона, като гъбки след дъжд.
По покана на нашите приятели - Богомир и Мая Богомирови, които също са членове на туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил през април 2026 година поехме по интересен и непознат за нас маршрут.
Село Жребичко!
Името му е интересно, но легендата е стара и се предава от поколение на поколение. Легендата разказва за едни хора, които имали коне, но им се загубило жребчето. Настъпила тежка зима и те не могли да го открият. Когато времето се пооправило, стопаните му го открили на мястото на сегашното село. Така разбрали, че мястото е подходящо за живеене и постепенно там възникнало селище. А името му – Жребичко.
Това предание намеква за траките, които били отлични коневъди и вероятно са живеели наоколо. Предполага се, че наблизо е имало тракийско светилище посветено на Дионисий, за което сочат доста исторически факти. И така, нещата се навръзват.
Прекрасна е легендата, а може би е истинска история за името на село Жребичко и изворът, на който е построена чешмата. Изключително подходящо е в село с името Жребичко да има чешма, върху която да е изобразен жребец. Чешмата е изградена през 1900 година, облицована с камък и тогава е сложена и плочата с жребеца.
На площада направихме първата обща снимка, където е и чешмата с войнишкият паметник за загиналите местни хора във всички войни и въстания. Много са родолюбците тук. Цяла чета от Жребичко е била под ръководството на Васил Петлешков през Априлското въстание. Това селце е дало доста жертви за нашите свободи и тези герои са оставили немалко вдовици и невръстни дечица. Поклон…
За любителите на стари къщи тук всяка втора е такава, с каменните плочи върху покривите и с високите каменни комини върху тях. По-голямата част от улиците са с павета или калдъръм, което прави илюзията за отминали времена още по-силна.
Прекрасни са гледките, които се разкриват когато погледнеш от високото към равнината. Изкачихме се до хълма, където е църквата „Света Тройца“. За радост, въпреки почти обезлюдялото село, църквата е съхранена. Строена е през 1831г и е изградена и после възстановявана със средства на жителите на селото. Бялата и камбанария се вижда отдалече. Малко след село Жребичко се намира параклисът Св. Илия , построен през 1886г. Наричат мястото втората Кръстова гора. Казват, че там на всяко камъче има кръст. Високият 12 метра метален кръст се вижда отдалече.
Родопите?!... Хубава пролетна приказка и чудесно начало, надяваме се, на една интересна предстояща година. Цялата планина е осеяна с безброй цветя, вековни дървета, скални образувания и невероятни гледки.
Огромни лица, скални структури, трапецовидни ниши, издълбани линии в скали, гори, странни скали....Някои от тях имат форма на човешки очи, които гледат към небето. Много изследователи свързват сложните конфигурации по тях с астрономията.
А най-хубавото е, че ние се чувстваме и пречистени, и заредени, и нови, защото сме получили поредната порция планинска мъдрост.
„Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в тази планина. Привлича те като магнит, така че когато си тръгваме ни остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора. Когато отидете в този край си мислите, че сте дошли на края на света! Защото не е пренаселено, защото е в планината и защото изобилства от девствена красота. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците на природата, бълбукането на реките, езика на птиците ... ” - признаха впечатлените туристи от Осоговското дружество.

Винаги има причини да сме щастливи. Трябва да погледнем от хубавата страна на живота и да благодарим за това, което имаме!!!

Специална благодарност на Богомир и Мая Богомирови, нашите водачи.

Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово” гр. Кюстендил