Да се загубиш в историята

В календарният план на Туристическо дружество „Осогово“ Кюстендил бяха заложени редица мероприятия, свързани с 150 години от Априлското въстание.
Програмата включваше обекти, които са в сърцето на Средна гора.
Кюстендилските туристите посетиха град Панагюрище, Стрелча, Хисаря, с. Старо Железаре.
В този район природата и историята се преплитат в хармония. Околните хълмове и гори предлагат живописни пейзажи и възможности за туризъм и незабравими изживявания. В този край се държи много на традициите и ние станахме част от тях. Бързо научихме, че местните наистина си обичат местата, които ние опознахме и полагат усилия да ги направят страхотно и уютно място, като пазят традициите си и градят нови неща.
Ние винаги сме привърженици на идеята музеите и забележителностите да се обикалят с екскурзоводи и местни водачи и да се отдели достатъчно време на всяко място.
Панагюрище си е като градче – музей. Разхождаш се и виждаш наоколо някои запазени стари къщи, църквата „Свети Георги“ с двете камбанарии, мемориалният комплекс „Априлци“, който се издига над града като орел-закрилник и др.
Историческият музей, прилича на малко градче и много напомня на умален модел на самото Панагюрище, както ние го видяхме. С голям двор, подредени алеи, зелени площи и разнообразни сгради от различни епохи. Вдясно от централния вход, зад калдъръмени пътечки и дървета, има архитектурен комплекс от възрожденски сгради.
Нашата група имаше късмет да влезе в домът на съкровището, където беше изложено оригиналното златно Панагюрско съкровище.
След информативният клип, който гледахме в музея се потопихме в невероятните съкровища от история, богатства и традиции от този район.
Няколко любопитни неща, които научихме са, че залата се намира под земята и е с височина 2,70 м. – на същата дълбочина е открито съкровището през 1949 г. Тя е единствената зала в света, в която 9-те съда от съкровището са изложени поотделно, а не в обща клетка. Това позволява всяка от тях да бъде разгледана от всички страни, в пълни детайли. Всеки експонат е осветен, така че да може да се види и най-дребния детайл. Когато попитахме нашия екскурзовод как се разпознава оригиналът в такъв случай, тя ни разкри, че си има маркер, който отличава двете колекции.
Съкровището е открито е през 1949 г. край река Мерул от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, работници в тогавашната керемидена фабрика. То е предадено на държавата и за кратко време след откриването си, е изложено в Панагюрище. След това е решено да бъде предадено на музея в Пловдив, а по-късно и в София. Връща се в Панагюрище едва през 2012 г. Съкровището е съставено от 9 ритуални съда, като се смята, че пълният комплект е бил по-голям и част от него е изгубен през вековете. Всеки от съдовете е изработен от един единствен златен лист и има само един шев. Учените са убедени, че съкровището не е изработено в рамките на един човешки живот, а в рамките на няколко поколения. Всеки съд е с уникална декорация, изобразяваща животни, митологични сцени и орнаменти във формата на африкански глави и митологични сцени.
Къщата на търговеца Петър Дудеков е до музея, обградена от зелен двор с уютни алей и дървета. Тя е била едно от средищата на революцията по времето на Априлското въстание. В нея са се организирали революционни сбирки за подготовката на бунта. А след това къщата става сцена на едни от най-трагичните моменти от потушаването на въстанието. На 30 април 1876 г. при нахлуването на башибозука, в нея се укриват десетки жени, деца и старци. Собственикът Петър Дудеков е убит на вътрешното стълбище, а революционерът Петър Щърбанов, зет на Дудеков и участник в революционния комитет на Васил Левски, се самоубива в мазето. Следи от кръв още личат по тези места.
Посетихме и къщата на Райна Княгиня. Това е домът, където се ражда Райна Попгеоргиева Футекова, останала в историята като жената, извезала главното знаме за Априлското въстание. Тук следват уточненията, че знамето е било извезано не само от самата Райна, а от екип от местни девойки и нейни ученички. А при избухването на въстанието, знамето не било още готово и било използвано карловското знаме. Дни по-късно знамето е готово, панагюрци честват кратковременната си свобода с него. По-късно знамето е изгорено, но 25 г. след въстанието Райна изработва нови знамена, копия на първото, с което отбелязват годишнината. Днес едно от тези знамена е изложено в къщата – музей.
Неделната сутрин е свежа и туристите решиха да се разходят из градчето. Църквата „Свети Георги“ впечатлява с мащабите си и двете си камбанарии и е известна като „църквата на панагюрци“. Построена е през 1856-1860 г. по инициатива на жителите на градчето. В строежа участва цялото население на Панагюрище. Говори се, че жителите образували жива верига за пренасяне на строителни материали до мястото на храма. Друг любопитен факт от историята на храма е, че в него е пял Васил Левски.
Над града се извисява мемориалният комплекс „Априлци“. Изкачвайки се по стълбите нагоре от големия централен площад на Панагюрище тези, които успяха да се изкачат се насладиха на разкриващите се гледки на цялото градче, а над тях и отсрещните хълмове. Мемориалът е изграден по случай 100-годишнината от Априлското въстание на историческия хълм Маньово бърдо, където са се водили драматичните сражения на 30 април 1876 г.
Следващата отбивка, където се потопихме в облика и многовековната история от различните епохи, оставили своя отпечатък бе Стрелча.
На територията ѝ има запазени следи от присъствието на праисторически хора, траки, римляни. Времето на желязната епоха е времето, когато земите на днешна Стрелча са се населявали от траките. Едни от най-важните следи, които те оставят след себе си са могилите – над 300 на брой. Най-голяма и съдържаща най-важните археологически находки в района е Жаба могила. В северозападния край на насипа е открита и каменна плоча с почти заличено изображение на лъв. Гробницата се датира от V-IV век пр.н.е. и вероятно в нея е бил погребан тракийски цар от племето Одриси. Гробницата е една от най-големите на територията на България. Местното население я нарича Жаба могила, поради факта, че в близост до нея се намира блатиста локва, в която живеят жаби.
В музеят ни разказаха, че районът, както и цяла Южна Тракия, е включен в пределите на Първата българска държава през IХ век. През епохата на Възраждането Стрелча се е развивало стопанство и е станало книжовно средище с буден и неуморен дух за просвета, духовно потребление и жажда за свобода. Селото активно се включва в подготовката на въстание и самоотвержено се включват заедно с останалите близки градове и села в Априлското въстание. В резултат Стрелча е опожарена и разрушена почти до основи.
Едва след Освобождението жителите се завръщат по родните си места. Строят се къщи, църква, училище. Наред с основните поминъци – скотовъдство и земеделие, се нареждат и бързоразвиващите се овощарство и розопроизводство. Благоприятното местоположение и топлите минерални извори превръщат селото в лечебно средище, а през 1969 година Стрелча е обявена за град и курорт с национално значение. Историческият музей, заедно с възрожденските къщи, разказват истории от минaлото и представят богатото културно нaследство на региона.
Пътищата и днес и в древността са свързвали и разделяли хората.
Малко и недостатъчно знаем за хората от онази епоха. Какви са били, как са стигали височините на скалите?!...Много въпроси и малко отговори.
Единственият категоричен и неоспорван факт е, че за да направят всичко това, те са притежавали доста знания и умения и са можели да откриват, добиват и преработват метали. За това, че са владеели сложни технологии на обработка на металите говорят откритите у нас тракийски съкровища.
Скумсале, Качулата и Кулата.
Със съдействието на Николета Петкова, директор на прекрасния музей в Стрелча, туристите посетиха светилищния комплекс Скумсале, Качулата и Кулата. Тя ни разказа, че това е тракийски култов градеж. Той е един от най-големите по площ на територията на България. Намира се в района между Панагюрище и Стрелча. Смята се, че хора са обитавали района в периода 2 – 4 век след Христа. Научен интерес представлява северната част на комплекса, където се намира поляна, заобиколена от жертвеници, тронове и други изкуствено обработени скални обекти. Комплексът се простира върху площ с размери 2 км на дължина и около 800 м на ширина.
Разходката ни продължи в центъра на града и парка с миниатюрите – тематичен екопарк, който представя миниатюри на част от културно-историческото наследство на България: Боянската църква, Мадарският конник, Асенова крепост, Шипка, паметник на Васил Левски и др.

Нашата група избра нощувките да бъдат в първия СПА курорт в България – Хисаря, един от най-зелените градове в България, където минералните извори шепнат тайни от древни времена, а парковете са покрити с цветя и вековни дървета.
Освен забележителностите на града: Римска колонада; крепостните стени на римския град Диоклецианополис, южна крепостна порта, туристите се включиха в атрактивното факелно шествия, организирано в града, концертите, както и на процедурите и релакса в комплекса.
За финал на нашето тридневно пътешествие избрахме едно малко българско село, което се превърна в световна галерия на открито, събирайки на селските дувари местните жители с най-големите световни лидери и икони.
В сърцето на Южна България, сгушено в Община Хисаря, се намира едно село, което на пръв поглед изглежда като много други. Но Старо Железаре крие изненада, която го превърна в международна туристическа атракция. Вървейки по улиците, туристите видяха портрета на местната баба Иванка, нарисувана рамо до рамо с британската кралица Елизабет II. На съседния дувар местният земеделец води „разговор“ с Доналд Тръмп или Владимир Путин. По-надолу ще срещнете ликовете на Фидел Кастро, Индира Ганди, Алберт Айнщайн, Фрида Кало или Фреди Меркюри, често в компанията на обикновени хора от селото, техните животни или ежедневни предмети.
Този артистичен диалог има дълбоко послание. Той премахва границите, иронизира световната политика и показва, че всеки човек, независимо дали живее в малко село или управлява държава, е част от една и съща човешка история.
Зад всичко това стои артистичното семейство на Венцислав Пирянков (родом от Старо Железаре) и неговата съпруга, полската художничка Катажина Пирянкова. Венцислав, който живее и работи като професор по изкуства в Познан, Полша, решава да донесе света в родното си село. Всяко лято, обикновено през юли или август, той и Катажина организират арт фестивал. Заедно със свои студенти от Полша и млади художници от цял свят, те създават нови и нови творби, превръщайки селото в непрекъснато развиваща се галерия.
Поситихме и етнографският музей „ Дом на традициите“, красива сграда с възрожденска архитектура. Експонатите са композирани в тематични кътове, като най-важните са "Хлябът“ и "Сватбата". Показани са и характерните за този край обреди и ритуали, както и някои използвани в стари времена амулети и заклинания.
Тайната на всяко едно пътуване се състои в това, човек да се научи да изживява всеки миг – тук и сега. Да успее да подреди по пътя мълчанието си, за да може след това да намери точните и правилни думи, с които да го изрази.
Тайната на всяко едно пътуване се състои в това човек да успее да стане едно цяло с природата, да се слее със скалите, дърветата и тревите и да бъде цял със себе си и със света. И после да погледне себе си от друг ъгъл. Защото само, когато човек успее да се освободи от своето Его, може да усети любовта и чрез нея да проумее тайната и смисъла на живота си.

Автор:Силвия Михова- секретар ТД „Осогово“