Където има воля, там има и път -2026

По традиция всяка година на 11 август Туристическо дружество "Осогово“ гр. Кюстендил със съдействието на Община Кюстендил организира поход до втора тераса – Мальовица в Рила планина, където се почита паметта на алпинистите Людмил Янков, Стоян Наков, Стамен Станимиров и Йордан Зашев. Днес, на 11 август2026, Людмил Янков щеше да навърши 73 години. Поетът със сечиво в ръка и въже на рамо. Алпинистът, който носеше чувствата си в джоба до карабинера.

И тази година в проявата се включиха дъщерята на Йордан Зашев - Даниела Калева с мъжа си /те живеят в Австралия/, синът му Пламен Зашев, майка им Лиляна Зашева и техните деца.
На 17 април 1988 г., недалеч оттук — на връх КамилАта, той падаше, но летеше... не беше загубен, а остана и духът му все още се рее над всички нас .... днес, когато стоим тук, усещаме не отсъствие, а присъствие. По вятъра. По тишината. По сенките на облаците, които се плъзгат по скалите. Той е тук. Той... и много други...
С Людмил тялом си отиде и младият Стоян Наков — родом от Кюстендил, амбициозен и отдаден на планината. Участник в експедиция „Памир – 1987“, една от най-ярките млади надежди на българския алпинизъм. Споделяше въжето и мечтите на Людмил — и остана завинаги вплетен в тях.
Някъде тук, около нас усещаме и Стамен Станимиров — „Железният Стамбата“, майстор на спорта по алпинизъм, участник в експедицията „Еверест-84“. Катерил върхове от Анапурна до Матерхорн, обучавал млади планинари, спасител, парапланерист и приятел, който винаги подаваше ръка. Човекът, за когото благородният жест беше принцип, а планината – религия.
Чувстваме присъствието и на Йордан Зашев - Даката– големият приятел на Людмата (29.08.1940 – 09.12.1983), нашият земляк /от с. Друмохар/ и приятел на много кюстендилски алпинисти, участник в националния отбор по алпинизъм и член на окончателния състав на експедиция „Еверест – 84, изкатерил Елбрус в Кавказ и три гиганта в Памир. Загинал под връх Ловница в Рила...

"…Пак заедно ще катерят върховете,
алпийското въже като мълния ще разсича нощта
и ще осветява лицата им,
изсечени от гранита на мъжеството,
приятелството и порива към висините…"

...всички днес можем да формулираме единица мярка за:
за морал,
за пример,
за състрадание,
за саможертва,
за достойнство,
за чест,
за кураж,
за мечти,
за живот,
за Човечност.
Единица мярка за всичко изброено, и още, и още, ще носи името на
ЛЮДМИЛ ЯНКОВ

Тази година няма да почетем рождения ден и паметта на Людмил Янков като говорим за него. Няма да припомняме биографията му, успехите му в алпинизма, изкачените върхове, мечтите му, делата му.
Тази година той ще говори на нас и за нас.
Светла Радкова /водеща на програмата/ прочете откъс от една приказка – „Приказка за дъжда“. Приказка, дълбока, смазваща от искреност за доброто и злото. Приказка, блестяща от най-чиста проба човешка любов.
ПРИКАЗКА ЗА ДЪЖДА
След голямата суша дойде и големият дъжд. Изгорялата земя тръпнеше от жажда и нетърпение под ледените завеси. Прахът се превръщаше в кал и изчезваше в мътните струи. По улиците препускаха мътни потоци, остарелите камъни се задъхваха от напиращите нови и нови вълни. Това беше незапомнен дъжд. Той идеше като потоп и отнасяше всичко гнило, проядено и несигурно. По неизменните си закони отиваше от върховете към долините.
Вряха бързеите навремето. Отчаяно се мятаха в тях:
- бездушието на преуспелите,
- фалшивата деятелност на кариеристите,
- парадността на призваните,
- консуматорството на еснафите,
- трезвата пресметливост на безсърдечните,
- завистта на умрелите духом,
- лигавите усмивки на подмазвачите,
- мъдрото примирение на отчаяните.
А дъждът не преставаше.
Това не беше предупреждение – това беше надеждата. От пенливите струи се изправяха. Човеците и търсеха очите и ръцете си.
... След дъжда от опаловите облаци в долините се изсипаха цветовете на всички бистри небесни дъги. Планината затвори в пропастите си черните сенки на мрака.
Децата се раждаха, непознали никога хорската корист, човешката действителност и безразличие. Сърцата им бяха отворена книга, те нямаха нужда от поуки. След дъжда те се раждаха от любовта, старците умираха влюбени, по детски влюбени и открити. Нямаше вече възрастни. Имаше свят с милиони деца, безброй ярки звезди и слънца за всички. Земята с любовта спасяваше бъдещето си.

"Човек губи цял живот по нещо.
Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си,
стига да запази вярата в смисъла на това,
което прави всеки ден."

Това е неговото завещание. Това бе неговата висота.
"Не питай за цената на мечтата –
бори се, литвай, падай и умирай!"
— писал го е той.

Извикал го е от себе си, както се вика преди скок над бездната, но най-вече с пълната вяра, че е готов да плати цената.
Някога Людмата в свое стихотворение си помечта да се прероди в голям леден връх и ни предупреди да не питаме каква е цената на тази мечта. Днес сме сигурни, че на 2792 м над морето, Людмил Янков е там и ни гледа.
И хората му се отблагодариха, а планината се поклони пред неговото име. Четвъртият по височина връх в Рила, доскоро известен сред туристите като Безименния, вече носи името „Людмил Янков“ — траен знак, че духът му остава тук, сред снеговете и небето.

„Пак заедно ще катерят върховете, алпийското въже като мълния ще разсича нощта и ще осветява лицата им, изсечени от гранита на мъжеството, приятелството и порива към висините!“…..